BMW 507 (1956-1959г.)
или BMW 507 TS от "Touring Sport"





Следвоенна Германия бавно се възстановява от разрухата. Започва и възстановяването на автомобилната индустрия. В BMW се смята, че най-краткият път към пазарен успех е възвръщане на предвоенната спортна слава. Победите на моделите 327 и 328, които са донесли слава на марката по състезателните трасета, вече са история. Първият следвоенен модел 501, дебютирал през 1951 г., изглежда доста архаично, а с тегло от почти 1.5 тона и двигател със само 65 к.с. едва ли ще стане бестселър. Изходът е в спортна кола, и то предназначена за северноамериканския пазар, който за разлика от свития до минимум европейски преживява истински разцвет. Опитите за разработка на спортна кола върху шасито на 501 се увенчават с пълен неуспех. Затова на помощ е извикан американецът от австрийски произход Макс Хофман, собственик на голяма дилърска мрежа за продажба на немски и италиански автомобили. Той самият отдавна мечтае за възраждане на славата на 327/328 и счита, че между изключителния “Мерцедес 300 SL” и спартанските английски “Триумф TR 2” и “MG TD” се е образувала цяла пропаст. “Ако цената на автомобила с радио и кожен салон е в границите на $5000, обещавам да продам 2000 броя, са думите му пред ръководството на BMW, но е възможно да се продадат даже и 5000 купета и роудстъра.” За създаване на новата кола той се обръща към все още неизвестния дизайнер граф Албрехт Гьорц - емигрант от Хановер, работил на конвейера в авиационен завод и в студиото на знаменития промишлен дизайнер Реймънд Лоуи. Първите проекти на графа не се харесват особено в Мюнхен - твърде много приличат на “Форд Тъндърбърд” или на други американски модели. Няколко пъти Гьорц прелита Атлантика, за да съгласува нещата, но крайният резултат надминава всички очаквания. Изящен, но в същото време пълен със скрита мощ, лек и стремителен, новият автомобил изглежда много по-съвременно от “Мерцедес” и “Порше”, по-изящен е от “Алфа Ромео” и по- агресивен от “Ягуар”. Гордостта на американците - “Корвет” и “Тъндърбърд”, на фона на изтеглените линии на BMW са като носорози, окичени с ненужни дрънкулки. Но както се знае - по дрехите само посрещат. Когато колата дебютира под името “BMW- 507” през 1955 на салона в Щутгарт, много от потенциалните купувачи , възхитени от красавеца, се интересуват и от това какво е скрито под предния капак. А там е още един от шедьоврите на баварците - двигател V8 с ъгъл между цилиндрите 90 градуса. Ходовият обем е 3169 куб. см и с два двойни карбуратора “Зенит” достига мощност от 150 к.с. при 5000 об./мин. Наистина инженерите от BMW успяват да допълнят забележителния външен вид на колата с истински спортен характер. Двигателят разполага и с внушителен въртящ момент, започвайки още от 1000 об./мин - в диапазона 65 - 130 км/ч и на 4-та предавка 507 оставя далеч зад себе си 300 SL, един почти състезателен автомобил с 65 к.с. по-мощен двигател. По-късно модела е оборудван и с двигател с мощност 160 к.с.
Световният шампион Джон Съртис, един от собствениците на такава кола и голям неин почитател, споделя, че максималната скорост, достигана от него на магистрала, е 238 км/ч.
Но и разполагайки с тези достойнства, 507 се оказва един от най-неуспешните модели в историята на фирмата. И затова вината е в цената му. Алуминиевото купе, толкова дълготрайно, леко и красиво, се оказва изключително скъпо за производство. Прецизните монтаж и оборудване повишават също производствените разходи и цената в Щатите достига сумата от $11 500 - за тези пари могат да се купят два нелоши “Кадилак”-а, пет “Додж”-а или три спортни “Корвет”-а. Излизат и куп други неща, които не се харесват особено на разглезените американци. Те биха били дреболии при цена от $5000, както бе предсказал Макс Хофман, но не и при тази. Неслучайно може би самият Елвис Пресли, който си купил 507 по време на военната си служба в Германия, доста бързо се разделил с него, като го подарил на тогавашната си приятелка (злите езици твърдят, че просто не знаел как да превключва скоростите). Производството било прекратено след 253 произведени автомобила. 251 стандартно изпълнение и 2 бройки създадени съответно от Loewy и Michelotti. “BMW 507” не успял да върне славата на своите предшественици, макар че Ханс Щук зад волана на специално подготвена кола със 190 к.с. побеждавал на пистите “Ферари” и “Мерцедес”. Драмата на модела е, че той просто е изпреварил времето си.

КЛИП